Облечен плач в смешен костюм.
Позорно празно и тъмно пространство, някъде из плодовете на подсъзнанието ми, някъде из клоните на дървото, а може би дупка в пространството.
Човека , тази тъмна сянка от миналото, крадеца на плодовете ми отда...

Как го вдигам само докато говоря с теб,
как искам да се наместя близо до теб.
как усещам кръвта да кипи,