"... Глод изпитваше разни опасения. Почти през целия си живот беше музикант. Мразеше мъртви инструменти, а за тези просто нямаше съмнение. Никому не принадлежаха. Никой не свиреше на тях. Бяха като тела без живот, като хора без души. От ...

Нека започнем от горе надолу.
Трева, която леко и закачливо боцка босите ми крака.
Сянка на дърво, което ме приютява цял ден и ме гледа замечтано.

Паяк глупаво ме лази
Без да мисли и без да се пази.
Ходи сякаш се е напил,

Ето, тук съм, а теб те няма.
Защо? Къде си? Къде се дяна?
Стоя на пейка за двама,

Спирка за точния човек.
Съществува ли? Има ли място където като застанеш и точния човек идва?
И да е сигурно,че той ще дойде на време, че се движи по разписание.

Възглавничке моя, как ми липсваш по купони.
Възглавничке мека, струваш за мен милиони.
Въртя се  и шавам, опитвам се да заспя,

i feel like spilling your guts,
like fingering your grandmother
and make her scream my name in her dreams