Май приключих договора с музата си. Буквите усещам как бягат от мен, мислите също.
Няма го това дърво, което ме хранеше с въображение, нито човека, който ме караше да вкусвам плодовете му от щастие.
Исках да съм неуморен и да не спирам да бълвам писания, но май това няма да стане толкова лесно без някой до теб , който да те напътства.
Обръщам се натам, където е суша, ще избягам временно от душевното море, в което се лашках няколко месеца, докато пак не ме привлече, докато пак не усетя полъха да ме изпълва сутрин.
Ще поема временно на място, където няма да бъда себе си и ще чакам нечий кораб да ме спаси от самотния остров. Докато намера това място...ще се надявам да се движа с подходящ галс към подхоящата суша ...

 

 

©

Спокойно, щи дойде пак музата ;) Не ти тряат хора за нея.

Всички си имаме "творчески кризи", но аз ще ти издам тайната как да се оправиш - УСМИХНИ СЕ! ;)
(но това е тайна - на казвай на никого) ;)

Мятах се от сал на сал, обаче Големият кораб, който минава все е в неисвестна посока:) (да се чете чисто метафорично:))Идва пролет, с нея ще ти дойдат и музите:)))))