Постинг
25.05.2009 11:03 -
Пак..
Пак разтрисаш съзнанието ми
Отново безпощадно присъстваш в ума ми всяка нощ,
А аз не спирам да крещя името ти насън.
Позволих си да станеш моята Галатея,
Позволих си да те създам в съзнанието си
И да те обикна наистина.
Нима?
Нима така няма да те открия в някоя друга,
Нима това ще ми даде нови сили?
Търсех те каквато си вътре в мен,
Търсех те постоянно, а ти гледаше звездите далеч от мен.
Подскачаше боса по млечния път и се усмихваше със слънцето.
Защо?
Защото си свободна да живееш и надарена с любов,
Защото искаш да видя това, което и ти виждаш?
Забравих допира с теб, забравих чувството в мен, което събуждаше.
Останах празен като надеждата, която таях в мен.
Но със спомена, който ти ми остави ще живея вечно
Там на мястото, където те видях за пръв път,
Там където те прегърнах.
Няма коментари
Търсене
