Постинг
15.12.2009 19:46 -
Библиотека
Вселенска библиотека, огромна и безкрайна.
Там всяка страница е напечатана със самота.
Без правописни грешки, без рими,
Старата, проста, сива самота с главни букви.
Кориците, удебелени и втвърдени от прах,
Защото никой не чете за самотата.
Никой не докосва самотна книга,
Малцина ги е грижа за думите в нея.
Думи, може би разкриващи смисъла на живота,
но възможно и да грешат.
Думи, мечтаещи да станат изречения.
Кой би присъствал на това тъжно погребение?
На запечатването на тази библиотека,
на края на една сага от бели страници.
Тук-там се появяват сенки, разлистват
и прегъват страници, отбелязват и мачкат кориците.
Оставят следи, маркират като картографи на душата.
И си отиват, без да оставят друго след себе си…
Търсене