Когато нашия час дойде наяве
и боговете си кажат наздраве.
Тогава ме погледни през очи
Усмихнати, без сълзи, не гори
любовта ми към теб е не само в мечти.
Разбери, такова разстояние ни дели,
но няма как. Иде ли?
Времето когато ще има дъга на небето
без тази цветна тъга в сърцето
си роза откривам и откъсвам за тебе,
за тази, която ме кара да забравя всяко бреме.
Че дишам щом те няма – лъжа е,
аз хрипам от мъка както нощем куче лае.
Аз моля се пак в лунен лъч косите ти да видя,
Аз искам отново в твоя свят да отида.
Да видя как за мен си облякла коя да е фланела,
а дъха наоколо да е пак на канела.
Да се изумявам как косата си сплиташ,
Как за малките неща не спираш да ме питаш.
Да искаш, да даваш, да галиш без умора
Да тикнеш безпощадно сърцето ми в затвора.
Щом дойде ден, да си с мисли за мен
Още преди петлите да поздравят слънцето,
още преди с пети да стъпиш по небето.
От малък искам теб да срещна щом порасна
И с тази маисъл ще раста, докато не угасна.