Наздраве, за услугите, които биват забравяни.
За приятелското рамо, останало така пренебрегнато.
За безмислените ни спомени гарнирани в смях, приятелю мой.
За всичките ни моменти на досада заедно и тежестите на плещите ни, които сме оставили един на друг от споделените неволи поднесени от живота.
Вдигам тост, и пия до дъно с надежда в душата,  че някога всичко това ще се промени, защото и ти като мен си двуличен и сам. Скрит зад перде от лицемерни усмивки, хващаш ръжда като стар "Опел" и гниеш вътрешно, защото ти писва на моменти да стискаш зъби, нали?
А в душата ти сталактон кънти и се мъчи да пролази навън.
Знам.
Но с ръка на сърцето ти обещавам, че ще те търпя колкото мога.