„Изневяра.

Много лесно се постига, толкова лесно, че дори ме е страх понякога, че може да изневерявам без да го осъзнавам. А аз го правя дори съзнателно, всеки ден по улиците докато гледам разни голотии и изневерявам с тях наум. И в дъха ми се задържа една буца, която ми напомня че в момента не това е реалността.

Заедно с приятелката ми се преместихме да живеем заедно, вече няколко месеца не се подвизавам вкъщи, а се прибирам в квартирата при нея. Не е същото, странно е. Няма я тръпката, има нещо като дълг по-скоро. Да си там, да си до нея. А аз… обичам свободата и импулсивността, а тя не беше такъв човек. Може би затова често си представях как оправям някоя от моите приятелки насън…

Докато накрая не я напуснах. Осъзнах колко негативен и затрупан с нерви човек е тя, а аз не мога да съм от полза на подобен човек. Тръгнах си. Не знам накъде, но… тръгнах си, изневерих й, избягах, изневерих й отново и пак избягах. Стана ми ясно, че обичам да съм между краката на различни жени. ”

-       - -Сайкс! – дразнещо нисък глас се разля като пастет из стените на две сгради.

Беше нощ, леко хладна и спокойна. Градът тамън заспиваше, имаше няколко човека на спирката отсреща, но този скапаняк Сайкс го нямаше никакъв.

-       - -Сайкс – гласа потече в една шахта. – Сайкс!

-       - -Стига вика, бе! – дрезгав пиянски глас запълни нощната емоционална палитра.

От едно кюше някой се придвижваше тромаво. Накрая излезе мъж със зимна шапка и яке, къси дънкови панталони и рани по краката. На нозете си имаше обувки с два номера по-големи, които се бяха протрили от влачене.

Мъжа подсмръкна звучно и се изплю докато наместваше панталона си. Седна на едни стълби между една жена с руса, отдавна немита коса и един мъж със спластена черна коса и брада. Около тях миришеше на алкохол.

Миришеше и на други неща, които човешкия мозък определяше като „мръсно”, „немито” и иначе казано клошарско.

Макар Сайкс да не харесваше тази дума, той оставяше хората да си говорят каквото искат за него. Той просто мислеше различно от другите клошари.

-       - -Сайкс!

-       - -Тук съм, бе! – скара се той.

Извади от якето си едно бурканче, изпусна го на земята, но то не се счупи. Взе го отново, завъртя с  лекота капачката и го отвори. Бръкна с почернели пръсти вътре и опита съдържанието му, вкуса на бебешко пюре се настани в съзнанието на Сайкс.

Той си топна пръстите още един-два пъти и го подаде на Серафина.

-       - -А-А-А-А – простена мъжа от другата му страна.- Главата ми!

Сайкс побутна Серафина.

-       - -Остави му малко – каза със спокоен тон и извади една угарка. Серафина се усмихна с пюре между зъбите и закима с глава, след което продължи да отопва бурканчето.

Сайкс извади кибрит и счупи едната клечка на половина, след което запали угарката и задърпа лакомо от фаса.

Почеса е се между краката усърдно, сърбеше го от две седмици доста обилно, но нямаше какво да направи по въпроса. Стана отново и се скри между две кооперации, след малко се появи на светлината на уличните лампи бършейки ръцете си в якето.

-       - -Абе, майка ти проста! – развика се той, притича до стълбището където бяха Серафина и мъжа. – Защо го изяде цялото бе, боклук?

Започна да я удря по главата, отчасти с ръка, но якето му беше връзголемичко и повечето шамари тя не ги усети с пълната им сила. Плюс това Сайкс никога не е искал наистина да наранява Серафина. Качулката й падна а със следващият шамар и шапката с козирка.

Тя се изправи, събра одеялото, с което се беше загърнала и измърмори нещо, след което си тръгна без да се обръща назад, сякаш пределно знаеше къде отива. Скри се няколко пресечки по-надолу и най-вероятно отиваше в парка, където в подобни ситуации обичаше да се крие.

-       - -Сайкс, главата ми… - простена мъжа до него.

-       - -Знам за главата ти, педераст тъп – разкрещя се той, - спри да наливаш спирт и ще ти мине!

-       - -Никога не ме е боляла така – той сложи качулката на главата си и направи повторен опит да заспи.

-       - -Дреме ми на патката, че те боли – той дръпна един от пликовете пред него и извади някаква кутия, за миг се чу шумолене на хартия и  нещо малко кръгло и бяло се появи в ръката му, той се завъртя с гръб към мъжа и с една празна бирена бутилка започна леко да удря по нещо.

-       - -Мамичката й на тая овца проклета, не знае какво е мигрена – запсува той, - А и не се е наяла! Не е виждала храна никога! Лакомо прасе такова… аз ще й кажа на нея…

Сайкс се огледа наоколо, в себе си нямаше нищо за ядене, а и той самият умираше от глад, но за щастие сърбежа в топките му го отклоняваше от подобни мисли.

Изправи се несигурно и слезе по стълбите, след което се обърна назад.

-       - -Бени, стоиш тука и не мърдаш, ясно?

-       - -Да… ох, главата ми.

-       - -Опитай се да заспиш.

Сайкс беше сравнително висок и с руса коса, светли очи и почти винаги без брада, от както се знае има коремче и нямаше начин да го разкара. Огледа себе си за миг и свали якето си, остана по  блуза с къс ръкав.

-       - -Отпусни се, аз ей са идвам – той го положи леко върху мъжа и добави – само гледай да не ми го олигавиш, че ще те пребия!

Беше късен Април, ако не и Май. Отдавна не следеше дните и не им обръщаше внимание, защото за него бяха едно и също. Часа беше единадесет и осем, а през нощта няма много хора, които да могат да ти помогнат. То не че през деня някой би им помогнал де, но това е друг въпрос. Сайкс знаеше магазините наизуст, знаеше кой кога затваря и кой остава до късно да отчита каса и къде може да му се помогне. Прибра стритото нещо в едно пликче и се запъти бавно към едно павилионче, където наскоро наеха едно ново момче да работи.

На неоновата светлина се появи мръсно лице.

„мамка му, кога станах такъв отвратителен тип?

В павилиона имаше прекрасно момиче, ниско и с потниче, което се мъчеше всячески да скрие гърдите й. имаше някак си тъмна коса и много дълбоко черни очи.

Идваше ми да направя сума ти неща с нея, идваше ми да бъда… груб.

Исках да я карам да пищи, да крещи от кеф.

Но реалността винаги е насреща да те халоса с мокър чорап по лицето…”

-       - -Извинявай, момиче – стараеше се да се овладее, затова не гледаше навътре към нея, ами впи поглед в един храст наблизо и започна да се чеша по китката от нерви. – Може ли да те помоля за една чаша топла вода?

Годините липса на социален опит и расистко възпитание от родителите си казаха думата и момичето отново заби поглед в телефона си.

-       - -Нямам.

-       - -Можеш ли да провериш? Все пак вода е, само вода, моля те.

-       - -Не,не нямам. Виж някъде другаде.

Сайкс удари юмрук в перваза на павилиона и си тръгна.

-       - -Курва! – извика той докато се отдалечаваше, - Курва проклета! Мамичката ви! Скъперници! За вода! За вода бе, мамка му!

Той спря посредата на улицата, отпуснал ръце и рамене се вгледа в улицата пред него, която сякаш се издължаваше в пространството. Обземаше го самотата и празнотата, наоколо уличните лампи се сляха в една обща светлина, която изгаряше ретините му, а мириса на отпадъци разяждаше кожата на краката и пълзеше нагоре към главата му. В опита си да се задържи изправен, той се подхлъзна и падна на капака на една кола, която започна да пищи.

Тялото му се свлече надолу, докато не се озова пред регистрационния номер.

-       - -За вода… - мърмореше той. – Курва! И оная другата… лакомото прасе. Къде е тя сега?

Сайкс събра сили и се набра отново  на капака на колата.

-       - Т-ая гад…

„ Защо си мислих, че свободата се намира там, където си ти?

Защо се надявах и че справедливостта възтържествува винаги, когато ти си с чисти намерения? Истината е, че… просто нещата смърдят. И другото е, че… хората са лакоми. Ама много лакоми”

Той се изправи и продължи към парка, подпирайки се на колите наоколо.

„ И ако всеки е лаком, искаш и ти да си такъв, нали така?”

Обърна се към Бени, още лежеше там, виждаше купчината дрехи.

„Ами… Ами за тези, които нямат как да са лакоми, кой ще бъде лаком за тях? Или… такива като Серафина, винаги ще ги има.”

-       - -Серафина! – той пресече улицата и стигна до парка, подпираше се на оградата отстрани. Докато ходеше и оглеждаше с очи наоколо. – Прасе такова! Ей, прасе!

Сайкс се отдели от оградата и се зае да тича по алеите, парка не беше голям, имаше малък фонтан, който нощно време използваха, за да се освежават. Имаше и около петдесетина пейки и малки ливадки с трева, където опикаваха, в нощите когато се напият.

-       - -Майка ти проклета, прасе! Къде си? – той спря на средата между две алеи и започна отново да се драпа между краката докато оглежда. Дългата му коса се местеше наляво-надясно, когато въртеше главата си. Дълга коса можеше да изтърпи, но брада – никога! Затова и лицето му приличаше на взривена възглавница за прахосмукачка, неистово и по всякакъв начин се опитваше да разкара брадата си, дори е имало случаи, в които е използвал запалка.

Намери Серафина лежаща на една пейка, сгушила се в себе си и със запилян поглед във фонтана.

-       - -Ставай! – Сръга я той, - ставай и си дай торбата.

-       - -Не! Няма да ти я дам, ти нормален ли си?

-       - -Дай си торбата бе, боклук такъв! – Сайкс извади пликчето с белият прах вътре.

-       - -Не ме интересува – отвърна тя, след като известно време гледаше в него – и аз съм на улицата, аз съм учителка. И апартамента ми взеха и всичко, а той винаги е бил тука!

-       - -Ще ми дадеш ли нещо за ядене или пиене? – Сайкс не беше от търпеливите, пристъпи към Серафина и стисна яката й с две ръце, след което я задърпа и тя падна на земята.

-       - -Нямам за ядене и пиене! Нямам от няколко дни!

-       - -Затова ли излапа цялото пюре? Как да му дам хапчетата сега? Знаеш, че не пие хапчета!

-       - -Какво ме интересува? – Сайкс спря за миг, забеляза в лицето й че тя говори истината. Какво я интересува Бени? Защо да я интересува за някой, който тя не познава и не е искала да познава? Те просто споделят обща съдба, нищо друго…

-       - -Права си – Той я пусна на земята. Очите й бяха искрени, тя не се интересуваше, тя беше като паразит, движеше наоколо и взимаше каквото може за себе си, за да е тя добре. Тя не се грижеше за друг освен за себе си.

Сайкс седна на пейката, на която тя лежеше преди малко и издиша тежко.

„защо да й пука? Кои сме ние за нея? Кой е Бени за мен? Аз го познавам от няколко месеца, той не може да се грижи сам за себе си. А как тогава е оцелял през всичките тези години?”

Серафина си събра нещата и си тръгна, не беше длъжна да го слуша, не му беше длъжна за нищо.

Сайкс я гледаше как тя си заминава.

Половин година тримата бяха неразделни и Сайкс си мислеше, че си помагат взаимно, че така стоят нещата, когато си на улицата.

„ … А се оказа, че всеки е за себе си. А като се замислиш…”

Сайкс се изправи и се върна по пътечката отново.

„…клошарския живот не е по-различен от нормалния… явно. Само сцената е друга.”

Намери едно празно шише и наля вода от фонтана.

„Трябва ти просто малко мисъл и … цел.”

Върна се при Бени бавно и умислено.

„ А ако не се грижиш за себе си, или за някой друг, за какво живееш въобще? В крайна сметка имаш ли избор? Сутрин ставаш и закусваш, отиваш до тоалетна… Та това си е грижа за теб самия. Ако не го правиш – лошо.”

Извади пликчето с бялото прахче.

Бени не можеше да понася хапчета и не искаше да ги пие, не можеше да преглъща такива неща, но да го видите как яде месо, когато има.

Сайкс вдигна пликчето към светлината и го потупа, за да падне праха надолу и да няма остатъци.

-       - -Добър вечер – срещу тях застанаха двама униформени мъже.

-       - -Добър вечер – отвърна Сайкс, без да ги поглежда.

Полицая посегна към пликчето.

-       - -Какво е това?

-       - -Нищо ! – Сайкс погледна към Бени, който стискаше очи. Изправи се и се доближи до полицейското ухо и тихо прошепна – Аналгин.

-       - -Моля?

-       - Не може да пие хапчета! А има мигрена! – Сайкс зашептя в ухото на полицая и извади оръфана опаковка от аналгин от джоба си. – Моля ви, не му казвайте!

-       - -Полицай ли са? – Бени отвори кървясали очи.

Двамата служители на закона се спогледаха. При което единият хвана Сайкс за рамото и  го издърпа настрани.

-       - -Какво правиш, бе? Какво става? Нищо не съм направил!

Бени виждаше как полицая стои с гръб към него и разговаря със Сайкс за нещо.

Другият запали цигара.

След време Сайкс и полицая се върнаха. Бени ги чу да си казват „лека нощ”, после заспа.

Сайкс го събуди след време и му даде кисело мляко. После пи чай и заспа отново. Сайкс пушеше цигара, но не му даде, заради главоболието. После пак яде кисело мляко.

Сайкс стоеше срещу него, в единият си джоб прехвърляше стотинки и няколко книжни пари, а в другият държеше няколко ампули с течен аналгин, и пакетчета чай. Можеше да купува направо чай от някой магазин, но реши че ще спести повече пари ако просто вземе кутия с пакетчета вътре и моли от време на време за чаша топла вода.

Дръпна качулката на Бени, за да не му пречи светлината и го остави да почива. Запали цигара и седна до него, след което се почеса между краката.

„Ебаси майката… „