Сутринта.

С няколко ранобудни врабчета и синигери (тук-там, някое заблудено косе-босе).

С нейният хладен бриз полазващ лицето ти.

И нейното меко слънце заплетено във вятъра, което разхвърля дълги сенки из града.

Сутринта.

Този странен вкус в устата преди кафето,

Тези ехтящи стъпки на хората по сенчестия булевард, ухаещ на люляк и козунаци.

И някъде там, на метри от сенчестия и студен калдъръм, в стаята ти, все още мирише на нощ. Завито под юргана съзнанието ти бавно се пробужда с огромна прозявка.

И ти си готов, за още един ден, за още изненади. За нови неща или стари навици. Готов си, да търсиш такава сутрин, която е за теб.

С усмивка от ближния, кафе, птици и каквото още искаш

Света е твой,

Всяка сутрин.