И през зимни дни и вечери.
И през летни горещини.
В рамкираните от прозорците панелени блокове, виждам единствено палатките на всички хора, скрити в бетон.
А зад тях, високо в небето се издига оранжево-зелена планина, с монолитна тишина прегърнала всемира.
Нежно разпиляла шалове от мъгли по себе си, навигираща погледите на хората и стремежа им към спокойствието. А сутрин озарена от слънчеви лъчи, блести в жълто сияние като перлена принцеса.
...
И през нощни бури, ръмжи сърдито. Хвърля дъждове и светкавици по нас.
А на сутринта отново се усмихва.
такава е тя.
Викаща, прекрасна и елегантна.
А ние - затворили мечтите си в кувьоз, мечтаем за нея, и я гледаме през прозорци с въздишка.
Да настроим блендата и да се разходим под сивите облаци заедно.
...
Не съм пасторален автор, не съм и автор, нито пастор, а най-малко съм ален.
Не съм изобщо.
Но когато погледна натам, където тревогите ти нямат стойност и душата ти е свободна, когато видя цветовете и въздуха, сякаш...
Тогава най-много СЪМ...
Аз съм това, каквото и да е то.
Аз съм, аз съм.
и няма да спирам да СЪМ, докато не запаля цигара и не помисля отново.
Защото така прекравам дните си, в мисълта за това какво ли е да СИ.
И през зимните дни и вечери.
И през летните горещини.