...

Хващаш моливите, усмивката, детското в теб и слагаш всичко в раница.
Поемаш на някъде и чакаш подходящия повод да ги извадиш на бял свят така,че всички да видят, какъв си. Като дете, което с нетърпение чака да покаже новите си играчки.
...

-          Рижо , студено ми е  - Сивия котарак, Жижо трепереше заедно с Рижо пред един вход – имам скреж по мустачките.
Рижо пък, с цялата си рижавост и величие наблюдаваше света с примижен поглед. И мислеше, къде е топлото.
Ням...

-          Рижо , студено ми е  - Сивия котарак, Жижо трепереше заедно с Рижо пред един вход – имам скреж по мустачките.
Рижо пък, с цялата си рижавост и величие наблюдаваше света с примижен поглед. И мислеше, къде е топлото.
Ням...

Здрасти, ще карам направо. Как стана така,че времето не ми стига?
Нима, такава материя като времето може да бъде недостатъчна за някого?
Хората сме предразположени да разделяме нещата на периоди, в които да очакваме нещо да се случи с ...

Рижо и Жижо стояха на парапета на една сладкарница. Въздуха бе напоен с миризмата на кекс, която се впиваше в снега. Двамата се бяха сгушили един в друг и  спяха спокойно.
Снега падаше леко и нежно като слънчев лъч, върху перата на враб...

Барабани и фенери по улиците.
Нощ с много звезди.
Горичка близко до улицата.