Знам,че идеята на блога не е отчаянието от живота, а именно радоста и извличането на максималното от него.
Но някъде там, където ние не виждаме и не подозираме за това място, хората вярват и си позволяват сами да си сложат край на живота....

Разправят хората, че ябълката е като света.
С човешко сърце тя би се сравнила.
Отвън е толкоз алена. Вътрешността

Някъде в коридора на едни мислено невъзпитани мечти се луташ  ти, която ходиш боса по плочки студени като погледа на замръзнала змия.  След всяка стъпка оставяш след себе си бегъл спомен и мирис, че си била тук и си търсила нещо. А дали ...

Ей,Какво търсиш пък ти? От какво пак си недоволен?
 Пак започваш, пак старите номера и песни на нов глас. Никога не е имало по-есенно лято от това. По-наситено с душевни изтезания ( или според някои - „изводи” ).
..