Не искам после да съм плач.
Не искам да съм тъжен спомен в нечия глава.
Ако можех да избирам, 
бих желал да съм усмивка.  

Предпочитам да съм топла чаша чай,
защото ръцете ми са топли.
или  да се появя за миг като силует на залез слънце.
Не искам да стана плач и посе тих ек.
 
Предпочитам да съм сянка под дървото,
чувството на боси крака в топъл ден.
За теб да бъда, в дланите ти издълбан.  

И да се усмихваш и да дишаш. 
И да се усмихваш.
И все да се усмихваш.