Очилата ми са мръсни,
но пак се усмихвам. 
Нали слънцето все още го има,
все още е там на небето.
Макар с годините да бледнее, 
все още се излива пред мен.
Все още за работа закъснявам,
несериозно по релсите крача,
с изкривена усмивка и
джоб пълен с бонбони.
Това е сутринта.
Слагай топлина в хладните сенки,
навлечи нещо леко,
вземи чадър, че май ще вали
И излез.