.. имаше някаква магия, някаква обкръжаваща красота, някаква неправоспособност да мисля, която ме обгръщаше постоянно.
Гласа й, очите й!
Тя бе обляна в светлина,  която се опитваше да е нежна колкото нея, но не се справяше особено добре със задачата.
Нежни рамене, ухаещи на красота. Усмихваше се в съня ми, опитваше се да ме докосне, спомням си го!
От колко време не я бях виждал ... Липсваше ми, дори когато съм с нея ми липсва още повече.
Продължавах да мисля, продължавах да си представям как ме прегръща и гали, говореше ми нещо на уше, не си спомням какво. Беше сладко, караше ме да го усещам и възприемам със сърцето си . Копнеех да ме докосне... да я чувам вечно, като вътрешен глас, като моето друго аз!