В долина, където един град живее.

Потънал в мъгла, която бавно се сучи,

кръжи по улиците - чака нещо да се случи.

Влачи се мрачно, по стените се търка,

гали лапите на котка, която мърка.

Мяука към луната, защото е бяла,

а може би, защото от дни не е яла.

Дъвче парче риба, може би цаца,

чака некое пиле, но тук нищо не каца.

Носи си парчето от ден или два,

сменило си е цвета ..веднъж или два.

На стълбите до кофата, там живее тя,

под алчните лъчи на мъгливата луна.