Прочетен: 958 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.08.2013 00:04
Като прашинка, отнесена между копитата на кон, който язди в дивият запад.
Така се опреличава душата на някои хора, които скитат из улиците в самота, пропити тягостно с печална сивота и стичайки се по фугите на плочките. Измивайки се всеки ден като отрицателна енергия, копнеейки за неща, отвъд хоризонта на зрението им и непосилни за душата им. Понеже е в клетка, в затвор, опиянена от идеята за това да има спокойствие, вглъбена егоистично в себе си стиснала опашка.
Тъжна.
Дали някога облачното време, над тези гризачи ще мине, ще отмине и ще грейне слънцето, на една просветлена и магическа мощ, която да ги поведе на някъде и те ще бъдат щастливи там.
Или .. просто като разни херци ще прескачаме в стар телевизор, чакайки цифровизацията, която да ни заличи от старото ни излъчване. Метафорично можем да сме всичко. Метафорично, можем да кажем, че живота ни е кутия бонбони, лимони,ябълки и още осемнайсет вида кореноплодни и дори някои по-безизвестни зарзавати.
Истината обаче е там, където е спокойствието и реда на нещата, където не те мачка безмилостно това, което се случва, то е там, където мислите и спомените не те догонват. Където оставяш грижите си, защото знаеш, че никой няма да ги вземе. Майната му.
Понякога друго не ти остава да кажеш.
Понякога друго не искаш да кажеш.
Понякога .. майната му.
Описва всичко, което душата ти иска. Да експлодира в емоции и чувства, да се излее като душевно цунами върху света и да залее всичко живо. Тогава се усмихваш и ти не знаеш защо. После теб те наричат разхвърлян и биваш подгонен като някой хрантутник, който не прави нищо по цял ден. После един ден се влюбваш и забравяш за всичко, удряш го на един безкраен душевен гуляй и ... чакаш, чакаш и чакаш. Да дойде денят, в който нещо да се случи, което да изпита любовта ти, да я постави на пиадестал и да лъсне пред всички, да си заслужава и да се бориш за нея. В последствие губиш или печелиш. После остаряваш.
Рей Бредбъри имаше един много готин цитат, той гласеше " Пъррвото, което научаваш в този свят е, че си глупак. Последното, което научаваш в този живот е, че си останал все същия глупак".
ама нищо де, не плачете толкова...
Майната му, нали така беше?
Знам една история, за едно момиче. Тя записала докторантура, учила като ненормална няколко седмици ( или месеци ). Няколко дни преди защитата не мигнала, защото трябвало да учи. Накрая, на съдбоносният ден, още на първото изречение, тя заби. Поздрави комсията и .. каза "чайник". После припадна.
