Твоето утре е обляно с ...
да видим... мечти?
Идеи за нов световен мир?
Проект за опазване на околната среда?

Карамел?
...
Не обичам карамел.
Това значи ли, че не трябва да мечтаеш за него?
Спри. Вдишай, издишай.

Успокой се. 

Виж сега, ето тук (представи си, че ти посочвам небето), ето тук постави тревогите си, никой няма да ти ги вземе. Върви спокойно напред, крачи дори плахо ако искаш, се тая е всъщност. Важното е да се движиш на някъде, важното е да се движиш напред, да търсиш твоето "напред", не моето или на това "напред", което вижда ватмана на седмица трамвай. Търси себе си, търпи глупаците, защото не си заслужава да им падаш на нивото, вдишвай дълбоко преди да изпускаш нервите си, не ти тича да си нервак.
Уважавай себе си.
Абе, опитай. Не ми казвай, не мога.
и не ми казвай, че ще опиташ от утре.
Утре не е мечта,
утре не е карамел.