Зимата понякога е по-мека от обичайното, но само, когато си вкъщи и гледаш през прозореца сгушен близо до камината, в топлото легло.. Самия факт,че огъня съществува в камината ти в този момент те топли понякога повече от колкото трябва.
Същото си мислеше и Симона, която бе гушнала одеалото си в този миг и наблюдаваше как зимата рисува снежинки по прозореца.
Тя още бе в леглото си, което запълваше голяма част от помещението комбиниращо на свой ред в едно стая,кухня, хол, трапезария и килер.. временно от осем години насам.
Беше сама , всяка сутрин от както зимата бе започнала. Майката отиваше в гората наблизо за дърва, колкото да не измръзнат, колкото да стоплят вода за чай. Бащата пребиваваше предимно в кръчмата в града сгрявайки се по малко по-различни методи.
Студа на вън вилнееше с пълна сила, руса жена сечеше малко борче близо до реката, която бе замръзнала до толкова,че каруца натоварена с десет чувала ориз и теглена от две магарета можеше да мине без проблем.
- Кой мъж оставя жена си да сече в това време? – запита висок и брадат мъж, седнал на каруцата.
- Аз нямам мъж .. – отвърна тя и заби брадвата отново в дървото.
- Ако бяхте сама нямаше да излезете навън да сечете борчета за себе си, защото щяхте да направите се един компромис – започна каруцаря – поздрави на дъщеря ви тогава.
- От къде.. – започна тя.
- Виждам я на прозореца – малко къдраво нещо гледаше през леко запотено прозороче от едноетажна къщичка – не е хубаво да сте сами на празника, чувствайте се добре дошли ако желаете в моята къща. Живея малко по-надолу след хълмчето с кладенеца.
- Знам я къщата – отговори тя и остави брадвата.
- Тогава мога само да ви очаквам евентуално?
- Евентуално … - закима и примигна разсеяно.
В гората се чу звук от падащо борче ( около метър и петдесет ).
Сива сянка в комплект с червени очи чу това и засили крачка към шума. Каруцаря вече бе задминал кладенеца. Вълка бавно дебнеше жената, докато тя връзваше борчето за една шейна. Стръкче от изсъхнало дърво го издаде, тя погледна натам, а вятъра вееше навсякъде милиони снежинки, различи малките очи и формата и побягна към къщата.
Той се втурна след нея и заголи зъби.
Тя се спъна и падна.
Той се нахвърли върху нея.
Тя напипа първото нещо, което и бе под ръка, халоса го с дебело дърво.
Той падна настрани замаян , но се изправи почти веднага.
Нечия ръка я бутна в къщата и затвори вратата отвън.
Симона се сгуши в нея , тя видя всичко. Двете чуха как отвън нокти драскат от време на време по вратата.
Чу се отново тъп удар и скимтене.
След минута висок, дебело облечен мъж с шапка и кървава ръка влезна ругаейки.
- Божичко, добре ли си? – тя се опита да помогне.
- Разкарай се, глупачка такава. Защо… каква работа имаш навън? Какво ти казах аз?
- Аз.. да изненадам дъщеря ни, тя обича..
Симона усети отново какво предстои и се скри под завивките си.
Силен шамар спря потока на мисли в жената.
- Глупачка! – настъпи тишина. Камината пукаше. Предвидливо майката имаше малко скътани дървета за огрев. - Знае много добре опасността навън в това време ! А пари за подаръци имаш ли? Коледа е нищо без подаръци!!! Нали искаш коледа? Къде са ти подаръците? А за подаръци трябват пари, значи имаш пари. Пари ли криеш от мен?
- Спестих малко, но не е това важното .. ако се наложи щях да взема от .. – отново плесник се разби в стената на малката къщичка – тя падна на пода.
- Млъкни и ми сипи от моето .. и никакви такива повече да не съм чул, ясно ли е ? - свали си якето , остави си обувките и запали цигара – коледа ще ми празнува… само мисли как да харчи пари.
Изправи се държейки се за бузата.
- Поне недей да пиеш днес – помоли тя и нежно постави студените си ръце върху лицето му – дай да видя ръката ти.
- Сипи ми ти казах – изръмжа той през зъби – не ми казвай какво да правя!
Малкото се излюпи и извади едно листче под възглавничката си. Пристъпи към баща си.
- Ти пък какво искаш малчуган?
- Тате, аз ти направих това – подаде листчето, а вътре той откри три малки триъгълничета оцветени в зелено, върху най-горното имаше звезда, а под тях малки розови и сини квадрати с червени завъртулки над тях.
- Разкарай го – захвърли го на земята
- Но .. подаръците трябва да са под елхата, нали ? Може да ги слагаме под тази елха, не искам истинска, а просто веднъж да имаме дръвче в къщи, което не гори в камината.
Той стана рязко и удари с длан по масата.
- Виждаш ли какво правиш с твоите коледни глупости? – посегна да я удари отново, но тя се отдръпна и падна близо до камината, дърво пукна и хвърли искра към нея, полата започна да гори. Симона се отдръпна настрана, а жената започна да удря по краката си с престилката. След миг и тя пламна.
Мъжа избяга на вън, затвори вратата и чу малък гласец да вика „мамо” и затича навън.
Пламъците вече играеха и под малкото прозорче.
Пламъците обгръщаха къщата, Симона хвана ръката й и я задърпа.
- Недей! Бягай – извика тя.
- Няма! Стани! Бързо! – викаше малката.
Тавана започна да пада, греда се стовари върху гърба на майката. Ръката й падна безжизнено.
- Не , заповядвам ти! Стани, чуваш ли? Глупачке .. стани .. – огъня я обгръщаше бавно. Остави ръката и взе малкото листче, почти изгоряло на половина.
Три сиви фигури се открояваха в снега.
Пристъпваха бавно.
Пара излизаше от носовете им.
Къщичката пламна. Оцвети гората в жълто-червено, а вълците не припарваха много заради топлината. Симона забяга по пътя към кладенеца. Един я последва, стигна до кладенеца, видя къщата долу в подножието му. Изглеждаше толкова спокойно, толкова кротко.
Бащата се връщаше, бе мислил над това, което стори.. искаше му се едва ли не да умре.
Симона тичаше надолу, спъваше се в преспи и клони, изцапа роклята си с кал,кръв и сажди.
Вълка я следваше.
Луната бе ярка тази нощ, осветяваше пътя й перфектно. Осветяваше и самата нея. Каруцаря я видя от прозореца, видя и вълка. Взе пушката опряна до вратата и излезе на мига. Малката тичаше с все сили, а вълка я гонеше все така настървено.
Бащата стигна до къщата, видя я почти изгоряла до основи. Два вълка го дебнеха в засада, той чу изстрел. Разсея се .. за миг, за секунда, макар и да се опита да се съсредоточи. Захапка за крака – той падна на колене. Втория го захапа за врата . Всичко свърши бързо, без никакви завъртулки.
Тя тичаше, продължаваше да се обръща и да поглежда дали той е там , след нея. Чуваше дъха му, усещаше присъствието му.
Навлезе в двора на каруцаря, той стреля. Чу се скимтене.. вълка отскочи на страна, подхлъзна се малко и с един скок я захапа за тила. Малката изпищя, каруцаря се нахвърли върху него с пушката и го заудря, но закъсня. Когато уби вълка, тя вече беше с разкъсан врат.
Малко бяло листче с елха и подаръци падна на снега, леко обгорено и леко кърваво.
Каруцаря се изправи и погледна към луната, свали шапката си и хвърли пушката, стоеше пред самата истина, самата сурова реалност. Не коледно чудо.
