Докосвах тъпата й кожа толкова нежно,че тя се усмихваше ..
бе така красива, истинска... ,а момента така неподходящ.. дразнеше ме, но същевременно ме възбуждаше, истинска кучка.

Изпратих я за последен път, преди месец, година.. не помня.
Уж я изпратих, а още е при мен.. уж, с лятото идва жегата, а се тресях от студ.
Глупости.. фантасмагории...
отегчително тъпа история, влачеща се и до ден днешен... живот.