“ … Смърт се наведе , докато черепът му се изравни с лицето й.

-          - НО НАЛИ ПОВЕЧЕТО ХОРА СА ТЪПИ И ПРАХОСВАТ ЖИВОТА ? НИМА НЕ СИ ГО ПРОУМЯЛА? НЕ СИ ЛИ ОГЛЕЖДАЛА ОТ СЕДЛОТО НА КОНЯ НЯКОЙ ГРАД И НЕ ТИ ЛИ Е НАПОМНЯЛ ЗА МРАВУНЯК, НАСЕЛЕН СЪС СЛЕПИ ТВАРИ, КОИТО СЕ ЗАБЛУЖДАВАТ,Ч Е ТЕХНИЯТ  НИЩОЖЕН СВЯТ НА ДОСАДНИТЕ ДРЕБОЛИИ СЪЩЕСТВУВА НАЙСТИНА? ВИЖДАШ ОСВЕТЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ И ИСКАШ ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ ЗАД ТЯХ СА СКРИТИ ИНТЕРЕСНИ ИСТОРИИ. ЗНАЕШ ОБАЧЕ, ЧЕ ТАМ ИМА САМО СКУЧНИ, МНОГО СКУЧНИ ДУШИЦИ, ОКАЯНИ ГЪЛТАЧИ НА ХРАНА, КОИТО СМЯТАТ ИНСТИНКТИТЕ СИ ЗА ЧУВСТВА. ЗАБЛУЖДАВАТ СЕ ЧЕ МИЖАВИЯ ИМ ЖИВОТЕЦ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ИМА ПОВЕЧЕ СМИСЪЛ, ОТКОЛКОТО В ШЕПОТА НА ВЯТЪРА.

Синьото сияние сякаш беше бездънно и изсмукваше мислите от главата й.

-          - Не -  прошепна Сюзън, - никога не ми е хрумвало.

Смърт внезапно се изправи и пак й обърна гръб.

-         -  МОЖЕ ДА СЕ УБЕДИШ, ЧЕ ПОМАГА.

-          - Но всичко е само хаос – възмути се тя – няма нищо разумно в начина, по който хората умират. Няма справедливост.

-         -  ХА.

 

…..

 

-         -  Май си твърде плашлив за да промениш света, а ?

Смърт се извъртя мигновено. Щом зърна изражението му, Сюзън отскочи назад. А той бавно закрачи към нея. И засъска:

-          - ОСМЕЛЯВАШ СЕ ДА КАЖЕШ ТОВА НА МЕН? СТОИШ ТУК В ХУБАВАТА СИ РОКЛИЧКА И КАЗВАШ ТОВА НА МЕН?ТИ? И БЪРБОРИШ ЗА ПРОМЕНИ В СВЕТА? А СПОСОБНА ЛИ СИ ДА НАМЕРИШ В СЕБЕ СИ СМЕЛОСТТА  ДА ГО ПРИЕМЕШ КАКЪВТО Е? ДА ЗНАЕШ КОЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СТОРЕНО И ДА ГО НАПРАВИШ НЕЗАВИСИМО ОТ ЦЕНАТА? ИМА ЛИ ПОНЕ ЕДИН ЧОВЕК КЪДЕТО И ДА БИЛО,  КОЙТО РАЗБИРА СМИСЪЛА НА ДУМАТА ДЪЛГ ? – пръстите му се свиваха и изпъваха конвулсивно  - ВЕЧЕ СПОМЕНАХ, ЧЕ И ТИ НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯШ ТОВА… ЗА НАС ВРЕМЕТО Е САМО ЕДНО МЯСТО. ИМА ГО ОНОВА, КОЕТО Е, И ДРУГОТО,  КОЕТО ЩЕ БЪДЕ. НАТРАПИШ ЛИ ПРОМЕНИ, ТИ СИ ОТГОВОРНА ЗА ТЯХ. А ТАЗИ ОТГОВОРНОСТ Е НЕПОНОСИМО ТЕЖКА.

-          - Търсиш си оправдания!

Сюзън се втренчи яростно във високата фигура . Изведнъж се обърна и ядосано закрачи към вратата.

-          - СЮЗЪН?…

Тя поспря насред път, но не се обърна.

-          - Да?

-          - НАЙСТИНА ЛИ… КОЛЕНЕТЕ МИ СА КОСТЕЛИВИ?

-          - Да !  „


 

Из „ Музика на душата „ на Тери Пратчет