Ден като ден, нямаше нищо особено.  Въобще не бяхме, в стаята по време на изпит, 70 човека. ВАоПще не преписах ( тук ореолчето ми леко примигва ) . Но наистина интересното беше на спирката при факлутета ми,  сякаш усета на странните хора към мен е  нещо неописуемо силно и голямо.

От седмици насам се радвам като малко детенце на хендсфрийто ми и си джиткам с него като сладур из софийските улици и хората ме поглеждат със странните си присвити очички сякаш ще видят въображаемия ми приятел , с който си говоря , да е някъде покрай мен. Напук на всичко аз продължавам традицията и си говора с кеф по него. И днес направих същото, говорих си с Теди и се хвалих как не преписах ( както казахме по-горе ) , а в същия миг до мен се присламчи една симпатично плашеща баба, с червено скиорско яке и шапка, на която пишеше „ lakers “ ( веднага изключих възможността да е ключова фигура в играта им ). Стисна чантата си и зачака да приключа разговора, но не се отдели от мен , въпреки,че се отдавах на адреналина и шавах по спирката като разгонена котка.   На края като видя,че спрях да си говоря сам тя започна.

-          - Ти си от убийците , нали ? – чифт влажни очи се впиха в мен.

-         -  Моля? – естествено, мокрия парцал веднага го усетих , с който сякаш бях ударен.

-          - От тея със слушалките ..

-          - Не, не съм убивал никого .. скоро .. – аз откъде да знам,че жената за пръв път се среща с животно като сарказма ?

-          - Скоро? Виждала съм ви по филмите! Говорите си и си казвате кого да убиете!

Тук тя се отдръпна сякаш видя погледа на антихриста в мен и бръкна в чантата си. Естествено очаквах какво ли не, лютив спрей, пистолет, нож, томахавка,ютия. Противно на всякакви логически закони тя извади геврек ( скъп спомен от детството явно или ако не то поне на външен вид мязаше на такъв ) . Подхвана с тих гласец.

-          - Аз тоя си го платих с честни пари, прах на Лидия килима и тя ми даде десет лева.. – тук се опита да отхапе докато казваше това.

Реших,че да продължа разговора просто ще е тъжно, спрямо мен и нея. Казах й все пак едно окуражаващо „браво!” и не мога да опиша радостта , която изпитах като 11-ката се зададе  към спирката и не мога да опиша на колко божества се молех за да не ме последва ..

Все пак , важното е  , че съм от убийците със слушалките, които си говорят по тях, затова beware!