Спомних си за едно прибиране от един концерт, напоследък имам вдъхновението да разказвам за моите изживяни неправди в живота. Смазан и изпотен си тръгнах от Swingin hall след концерт на Evolution ( A.K.A. VIPERFISH) , раздавах се сякаш на сцената е Халфорд със Слейър в комбинация с много порно на голям екран зад тях, нещо такова ( така горе-долу може да се приближите до усещането , което имах ) .

След като отнесох една маса в гърба, цялото заведение се разписа по кецовете ми и изместих с хирургическа прецизност челюстта на един младеж, си тръгнах доволен,че съм си свършил работата.

Изпратих едно момиче до тях ( въпросното ТЯХ се намира на въпросната сточна гара .. ) и от там се почна. По пътя се замислих за най-удобния начин да на привлача трупа си до вкъщи, 12 и нещо, забрави за градски транспорт, такситата are not an option. Реших да си играя на Смело сърце и запалих кракомобила, с ентусиазма на охлюв се довлачих до чешмите при Централните хали. Добавих малко Bear Grylls стил и си изплакнах едно шише с вода, което намерих и го прибавих към раницата ми.  В последствие трябваше и да изхвърля известно количество вода от себе си, веднага се заех с работата , едно дърво направо си го просеше. Още преди да пресека релсите си го набелязах, но не бях аз единствения, който набелязал нещо в тази нощ. Стоя си аз и си върша работата, когато  до мен се приближава със зомбирана стъпка един човек в постоянна борба с гравитацията и шише ракия.

-          -Едно пикане… нали знаеш? – Вдигна шишето към мен и се усмихна с всичките си три-четири зъба.

-          -О,да .. непременно – няма да се права на неучтив, дори в момент на облекчаване !

-          -Е да ама.. две.. нали знаеш? – продължи да ме изпитва.

-          -И това го знам.

-          -Е аз с ракийката сякаш си имам цял харем – гушна я и се обърна, после се спря и се сети да ме попита искам ли.

Отказах му. За пръв път в живота си отказах ракия, за миг се замислих, но нещо в мен ми подсказваше,че достатъчно болести може да има по шишето , което си намерих, въпреки,че го изплакнах. Някак си устоях на изкушението.

Втори checkpoint , пейка пред ЦУМ , трябваше да глътна малко свеж въздух на спокойствие и да събера сили. Наблюдавах усърдната работа на трима работници, които сменяха интериора на един магазин, легнах, продължих да ги гледам. Те ми хвърляха по някои и друг поглед, естествено „клошар на пейка” какво друго да си помислят. Единия местеше нещо от едната страна на помещението в другата, а втория се качваше и слизаше по една стълба, видимо не правеха нищо, което да даваше резултат.  Май имаше и трети , който просто стоеше, но не помня вече.

Дигнах се и се запътих към площад Македония, там беше първото бос ниво. Точно на ъгъла срещу мен изскача създание с размерите на кофа за рециклиране на хартия ( и същия сексапил ) , беше облякло черна рокля, и ако не се лъжа имаше руса перука или това си му беше косата? Не помня напълно, но не стоеше много естетически приятно.

Въпросния Дани де вито в перука се приплъзна и започна да ходи до мен.

-          -Хей, готин, искаш ли да се забаваляваш? – Господи! Това от него ли дойде, сякаш слушах Мразек от предаването по Z-rock!

-          -Ъм .. не, мерси!

Отказа се, бързо се отказа, спря и се върна обратно. Доста се учудих , принципно съм останал с впечатлението,че те са доста упорити, захапват те за крака или чорапа и ходят с теб, докато не ги отъркаш в некое кошче. Но после разбрах защо. Няма и три метра след първия ми контакт с травеститската общност, се появи травеститския Лърч. Висок,строен,черна коса, челюсти като на Долф Лундгрен и излъчването на сексапил на букова греда.

-          --Хей готин .. – започна той. А адамовата му ябълка подскачаше нагоре-надолу  и стърчеше като асансьора на хотел Хилтън.

-          -Не! – някакво чувство ми подсказа какво ще ме пита. А инстинкта ми за самосъхранение ми подсказа какво да отговора.

-          - Ми ти губиш .. – фръцна се и отново нахлузи чантичката си , в която сигурно стотинки и един ключ си деляха клаустрофобията. Преглътнах някак си загубата.

Запраших по пътя на петицата трамвая, вече беше към един и нещо , надъхан за голямото ходене си пуснах plastic bo на телефона и света престана да съществува около мен. До.. следващите две минути, когато видях две „жени” облечени еднакво, да стоят и да си говорят .

В мига, в който се приближих на няколко метра от тях, едната тръгна към мен, господи, какво ставаше ? Сякаш бях в „Зората на мъртвите” виждат те и те погват веднага да ти вземат най-ценното, мъжествеността! Засилих крачка и ги подминах, някъде отзад се чу едно „глупак”.

Глупак,глупак ама се придържам към идеята за насоката на сексуалността ми.

Стигнах светофара на красно село, преборих се с една глутница кучета, които ме гледаха доста съмнително. Сигурно виждаха ходещо парче бекон или гигантски пилешки бут, като в детските, нали се сещаш?

Три метра от въпросния светофар:

-          -Добър вечер – последва отдаване на чест? – от шесто районно. Къде сме тръгнали така ?

Чудничко, прекрасно, очаквах някъде към Земляне да съм осъществил контакт с извънземни, да вида голямата стъпка и чудовището от Лох Нес.

-          -Ами от концертче.

-          -Спри я тая музика ако обичаш. Лична карта  може ли ? – жената извади една книга, почна да пише данните ми,а мъжа светеше с фенерче в картата ми, после го насочи към мен, картата,аз,картата – с къса коса по ти отива.

-         - Ми .. да , мерси! Всички така казват.

-         - Бил ли си задържан?

„не казвай нищо глупаво, не казвай нищо глупаво”.

-          -Аз? Нее, дори ходя на лекции редовно.

-          -Браво. Наркотици нещо ?

„не казвай понякога, не казвай понякога!!!” зоната „сарказъм” в човешкия мозък като цяло си е малка, много малко хора я развиват както трябва. Камо ли полицаи.

-        -  Ами не.

-          -Оф – жената изпъшка отчаяно – само си губим времето с тоя. Ето ти личната карта.

Последва учтивата форма на „заповядай” .

-          -На, и да се прибираш,че е опасно.

-          -Да,да натам съм тръгнал.

Добре, до тук добре, огладнях! Закуските на спирката!

-          -Една кашкавалка и една закуска трепач, моля.

Фиксирах с погледа си нещо странно, в два и нещо вечерта, една баба с пазарна количка и торби, на които пишеше „кауфланд” ме подмина и запраши надолу. Имам един сериозен проблем понякога, реша ли,че искам да изпреваря някого, спирам да мисля.

Тръгнах след нея, явно беше в моята посока, какво от това, не съм някой извартен бабофил, спокойно! Явно товара в количката и торбите от кауфланд си казваха думата, тя набираше инерция надолу учудващо бързо, а аз след нея си ръфам кашкавалката и се задъхвам, защото не мога едновременно да бързам и да дъвча нормално, камо ли да храносмилам като хората.

Подминахме една бензиностанция, и само мога да си представя хората какво са видели от нея, минава една баба със спокойно темпо и  две минути след нея, някакъв младеж напълнил бузите с тесто и ръси трохи с устремена крачка гледа само напред .

Тя сви при погребалната агенция, а аз бях още на спирката, как го правеше по дяволите? Какъв хак имаше? Нито една кола не мина през цялото време , а по улицата беше още по-лесно да се ходи, но аз така и не я стигах, тя просто сцепваше времевото пространство и пътуваше в него като риба, а аз се движех като коралов риф в сравнение с нея.

Стигнах и аз въпросната погребална агенция, а тя вече беше на двеста метра от мен, е не! Отказах се, т’ва е някакво бабе-чудо.  Намалих темпото, вечерях си спокойно вече и не мислих за нищо друго освен за това, как  е вече два и половина , а аз набивам някаква закуска и се лутам измежду блоковете, сам като палачинка сред звездите, стигнах до блока ми след двадесет минути влачене. Фиксирах една пейка пред съседния вход, и ми се доспа, само при вида й реших,че трябва да легна тук и да се събудя!

Нещо в мен ме подритна обаче и успях да се довлача до леглото ми. Странното беше,че не бях уморен, просто идеята ,че по това време по принцип съм в кревата, ме притесняваше. Все пак, нощта беше приятна. Хапнах, разходих се, видях свят и той ме видя…