-          Къде съм?

-          На края на света. Там , където винаги си искал да си.

-          Защо?

-          Умря.

-          Как?

-          Не те засяга.

-          И какво има тук?

-          Всичко това, което си искал или не искал.

-          Началото е в края?

-          Всеки край е ново начало.

Света не беше свършил, поне не и за всички. Света бе придобил друга форма за него. Кафяваи облаци пълзяха по това, което можеше да се нарече небе. Мъждива светлина ги очертаваше и те приличаха на гигантски размножен вариант на петната на Роршах. Излъчваха … спокойствие.

-          Май това е чистилището , а? – погледна надолу и видя камъните по ръба, който стигаха на няколкостотин километра надолу, губеха се от полезрението в оранжева мъгла.

-          Нещо такова – ангела свали качулката си, очите му бяха превързани със стара и изцапана кърпа, зъбите му наподобяваха ограда, която е имала късмета да се озове на пътя на камион. По ръцете му личаха белези от камшици.

-          А какво е ако не е чистилище? – той се обърна към ангела и се опита да го погледне в очите през превръзката.

-          Нищо човешко – отвърна той.

-          Значи на края на света има … камъни?

-          Ти какво очакваше? – обърна се към него и изпъчи брадичката си.

-          Ами..нещо по-приказно, да речем когато бях малък .. – започна да разказва, но ангела вдигна ръка пред лицето му. Дланта бе белязана с няколко руни.

-          Не ме интересува – той ритна камък, който се изтъракаля в мъглата – това туке края на света. Няма друг край.

Крилата му се разтвориха и няколко черни пера паднаха на земята със съскане. Мъжа погледна назад, там имаше просто една чакълена пътечка, която завършваше с фенер.

-          Ами там? – попита той.

-          Не знам – отвърна ангела – отговарям само за тук.

-          Мога ли да отида?

-          Не.

-          Защо?

-          Задаваш прекалено много въпроси – съществото замахна с ръка и мъжа се озова окован във вериги.

-          Хей .. – а след това устните му се слепиха и образуваха кора.

-          Да видим колко си грешен. Играта е следната, бутам те от ръба на света – мъжаа погледна камъните надолу, някои имаха размерите на автобус, други назъбени като ножове – за всеки грях , който си извършил през земното си пребиваване ще падаш по хиляда години. Когато ги изкупиш, ще ги заплатиш още хиляда пъти.

Мъжа поклати глава притеснено.

-          Не ме съди. Човек сам кове съдбата си. Нали вие хората измислихте поговорката „каквото посееш, това ще пожънеш” е.. жътва е. – мъжа отново започна яростно да върти глава, сълзи се стекоха по лицето му – спокойно, има изход от ситуацията все пак. Ако си божество, късаш веригите и се махаш от тук. Я пробвай.

Мъжа се размърда, но те се затегнаха по-здраво и засияха в златен цвят.

-          Ясно. Не си с божествена жилка – ангела се забавляваше. Изплю се на земята и извади цигара, която в мига се запали. Усмихна се с редките си зъби и дръпна от нея като изкара тежък дим, който се свлече на земята.

-          Втория вариант е … да си безгрешен или с малко грехове, тогава само няколко години ще се търкаляш. Тогава и само тогава идва един от белите ангели да те вземе там където отиват всички безгрешници уж. – пак се изплю

Мъжа хвърли поглед отново надолу и преглътна на сухо.

-          А така, тогава отиваш да си уреждаш сметките на друго място. Хайде сега.

Ангела дръпна пак от цигарата, небето над тях стана кърваво червено , жълта мълия премина без звук по ръба на един облак, погали друг и умря в него. Задуха лек вятър, облаците се размърдаха и откриха още километри с камъни. Един облак се сви в себе си, почервеня и се пръсна.

-          Хайде да те няма – дари с ритник мъжа, който въртеше уплашено глава. Падна на равната почва точно преди наклона. Ангела видя сълзите в очите му, щракна с пръсти и кората от устните му падна.

-          Не, моля те, ще направя каквото искаш! – започна да се моли.

-          Да, знам. Това исках да чуя. Кажи здрасти на останалите долу – и го бутна.

-          Велзевул , станал си ужасен – фигура в костюм стоеше до него. Беше си скръстил ръцете пред гърдите.

-          Майната ти Кроули – той пак дръпна от фаса и сподели дима с лицето на госта си.

-          Това не го ли правеше преди с жалките души?

-          Именно – отвърна той

-          Мъжа можеше да е от полза. Той се съгаласи да направи всичко. Знаеш правилата.

-          Майната им – обърна гръб на демона.

-          Да но моя задник ще се пържи заради теб.

-          Майната ти – позволи си лека усмивка.

-          Станал си непоносим – Кроули сложи ръка на рамото на Велзевул.

-          Мерси – отвърна ангела – а сега се разкарай от тук и пусни следващата душа.

-          Искаш ли нещо от долу?- един портал се отвори пред Кроули.

-          Доматен сок с кафе.

-          Късо или дълго?

-          Късо.

-          С колко захар?

-          По дяволите , четири! Винаги пия доматения сок с четири захарчета!

-          Добре де, не мога да помня целия ад какво пие!

-          Кроули … - изцеди през зъби Велзевул.

-          Да?

-          РАЗКАРАЙ СЕ! – огън пропълзя по крилата му и ги изпепели. Замириса на пържено и въздуха изведнъж стана малко по-приятен – ОХ, МАМКА МУ!!!

Падна следващата душа, която стана и се изтупа. Помириса въздуха и се усмихна.

-          Хей, да не би да са ви отворили KFC и тук? – засмя се и потпа ангела по рамото.

-          О, майната ти – Велзевул го бутна през ръба и се наслади на успокояващите го крясъци.