Някой бе изхвърлил кашон между две кофи.. беше.. правоъгълен и доста големичък, но това не е от съществена важност, по-важното е, че .. между две кофи,които взаимно едвам се понасяха, подпрян на едната, а вятъра го подмяташе ту към едната кофа , ту към другата. Добре, но те не знаеха това и си мислиха,че имат ръце, а тогава вече, започна спора.
- Дай си ми го – каза едната кофа ( нека да я наречем кофа Едно за по-лесно ).
- Бе тая па! Виж се каква си – фръцна се другата – за какво ти е на теб?
Вятъра духна към кофа Две и кашона се наклони.
- Виде ли бе – кофа Две ако можеше, щеше да се усмихне.
- Ох.. притрябвал ми е така или иначе. В мен имам толкова неща, пък ти по цял ден стоиш празна.ХА!
- Господи, как те търпя не знам! Толкова време такава завист да таиш!
Вятъра смени отново посоката си и кашончето се наклони в отново при Едно.
- Затова кашона остава при мен, точка! – един човек мина и хвърли обелка в Едно – ха, видя ли това?
- Кое бе? – Две блееше на някъде – А! Кашона ми! Дай ми го крадла такава!
- Как крадла? Ти сама се разсея и го изпусна.
- Не е вярно, ти ми го дръпна!
Отново повя лек ветрец и кашона се надигна, залитна към Две, но спря посредата между двете кофи.
- А!
- А!
- И … сега на кого е? – попита Две.
- Ами … ще изчакаме и ще видим.
Слънцето залезе, вятъра стихна, а кашончето стоеше непоклатимо до тях.
- Абе, последно на кого е ? – Две много искаше да разбере дали най-накрая се полага на нея.
- Утре ще видим, нали не бързаш за някъде?
- А .. не, глупости, питам просто..
И двете затвориха за миг очи, на сутринта се събудиха свежи изчистени.
- Няма го!
- Ограбили са ни !!! – възкликна Едно.
Две постоя малко така и изведнъж рече същисана.
- Трябва да се оплачем!
- На кого ?
- Ами .. ще почакаме някоя патрулка.
- Добре – съгласи се Едно и двете зачакаха, но не след дълго две рече.
- Все пак.. май беше мой…
